Бойлер с 500 коня

Киткарите рядко са пример за техническа рафинираност и инженерно съвършенство. Така поне се смята до средата на 80-те години на миналия век, когато слабоизвестната дотогава британска компания Ronart обръща наопаки представите за автомобилите, продавани в разглобен вид. Всъщност нейният W152 смело може да се нарече едно от малкото возила в света, обединило в себе си принципите на свръхскъпото бутиково автомобилостроене и мотото "Направи си сам". Макар да изглежда като бойлер с крайно лаконичните си форми, Ronart представлява изключително конструкторско постижение, каквото може да се роди само в пределите на Великобритания. Създателят на W152 Артър Уолстънхолм (тузарят с мустака и каскета на снимката най-долу) се запалва по идеята да конструира принципно нов автомобил с външност в духа на състезателните болиди от 40-те и 50-те през 1981 г. Хрумването се ражда след посещение в музея на Daimler-Benz в Щутгарт. Самият Уолстънхолм не крие, че W152 е силно повлиян от Mercedes-Benz W154/196, въпреки че отделни черти напомнят за Maserati 250F и Jaguar-ите от серията HWM. За разлика от обикновените киткари, Ronart се доставя само след специална заявка, като в зависимост от поръчката може да бъде сглобен в завода на компанията в Питърбъроу. Това го отдалечава в ценово отношение от типичните комплекти, които купувачът сам сглобява, но пък и има защо. Под пурообразния кокпит на W152 се крие истински шедьовър на британското умение да се конструират леки и здрави шасита. С изработката на пространствената рама е натоварена компанията Spyder Engineering, която дълги години сътрудничи на Lotus. Всяко шаси се комплектова на ръка и се инспектира до най-дребната пора преди да се изпрати към фабриката в Питърбъроу. В зависимост от желанието и финансовите възможности на клиента каросерията може да се изработи от стандартен фибростъклен композит, въглеродни нишки или - практически произведение на изкуството - ръчно кован алуминий.

Първият прототип на Ronart W152 е произведен през 1984 г. Артър Уолстънхолм съобразява конструкцията с механиката на най-престижните модели от онази епоха и по-специално с възможността фюзелажът да поеме най-големите двигатели, произвеждани него време. Усилията на британеца са възнаградени - дългото торпедо с лекота подслонява 12-цилиндрови мотори без това изобщо да се отразява на характеристиките на шасито. Когато започват продажбите на W152 през 1986 г. се предлагат две опции за задвижване - произвежданите между 1969 и 1985 г. шестцилиндрови 3.8-литрови и V-образните 12-цилиндрови агрегати с обем 5.3 литра на Jaguar XJ от периода 1973-1990. Разбира се, за да отговори на очакванията за индивидуалност, които компанията обещава с W152, всеки двигател преминава специална програма за оптимизиране. Така мощността може да варира от 245 к.с. за стандартния шестак до над 500 коня за най-разпилените версии. Най-скъпата екстра в каталога е тунинговане на 12-цилиндровия мотор от компанията Lister. Там неговият работен обем се увеличава до смразяващите 8.0 литра и мощност близо 700 к.с. В техническите характеристики, които Ronart любезно предоставя на клиентите си, по стара британска традиция липсват точни данни за максималната скорост и ускорението на W152. С дебюта си на автомобилната сцена обаче моделът предизвиква такъв възторг сред специализираната преса на Острова, че няколко списания, които нямат нищо общо с киткар индустрията, организират тестове. Оказва се, че с най-"слабия" двигател (245 к.с.) британският бойлер достига 256 км/ч и лепи стотака точно за 5.0 секунди. При това автомобилът показва феноменално пътно поведение, невероятна стабилност в завой и забележителна предвид габаритите повратливост. Заради недотам съвършената аеродинамика на купето максималната скорост на най-мощните модификации не надхвърля значително споменатата, но пък ускорението клони към заветните три секунди за достигане на 60 мили/ч. Британците обаче имат пълно основание да подминават цифрите. Макар да е несъмнен инженерен шедьовър и по-скоро суперкар, W152 притежава една много по-важна способност. Той позволява на малцината, които имат финансовия ресурс да си го позволят, да се докоснат до една отдавна забравена, но много романтична ера от развитието на автомобила.

Автор: Димитър ДИМИТРОВ :: АВТОпазар