Спомен за един мираж

Историята започнала в края на 40-те години в Барселона, когато върху останките на аристократичната марка Хиспано Сюиза било създадено автомобилно предприятие с легендарното име Пегасо(Пегас), заето от крилатият кон от гръцката митология. За изпълнителен директор и идеолог на всички проекти бил назначен Вилфредо Рикарт. Основният приоритет на новата фирма било производството на превозни средства за комуналният и товарен транспорт, но в главата на неговият ръководител се въртели странни идеи, които той не бързал да споделя с никого.
За инженера Вилфредо, вече работил в близост с Енцо Ферари, било пределно ясно, че страната му се нуждае от нова генерация технически специалисти, способни да произвеждат автомобили, чието качество да бъде съизмеримо с технологическото ниво и експлотационните параметри на развитите европейски страни. Със своите разработки Пегасо Z-102 и Z-103, барселонецът Рикарт се опитал да даде на страната си елементите на модерността и техническият прогрес, характерни за 20-ия век, които до този момент само подминавали, без да засегнат скучния провинциален живот на иберийския полуостров. Той мислел с перспектива и бил убеден, че разработките му ще имат стратегическо въздействие върху развитието на неговата страна. Продажбата на супер-автомобили на световният елит и появата на световните състезателни писти, трябвало да постави Испания в светлината на световните събития във време на политическа и икономическа стагнация, дължаща се на управлението на диктатора генералисимус Франко.

Талантливият инженер бил убеден, че по този начин ще коригира всеобщото мнение на развитите европейски страни относно аграрната изостаналост на страната му. Според него една успешна спортна кола направена в Испания, ще бъде най-добрата реклама на зараждащата се модерна испанска икономика.
Представен през 1951 година на Парижкия автосалон, Pegaso Z-102 претендрал да бъде най-бързият автомобил в света. Проведените скоростни изпитания на белгийската писта Jabbeke, за всеобща изненада показвали върхова скорост от 250 км/ч. Шокиращия факт в случаят бил , че като изключим състезателните модели, Ферари не бил в състояние да доменира подобно постижение на шосеен клас автомобили.
През 1955 година отнова на Парижкия автосалон направил дебют следващият модел Z-103. Вместо предишните верси, задвиждани съответно с 2.5 и 3.2 литров мотор, неговият V8 двигателбил вече с 4.5 литроб обем. С включването на допълнителен механичен компресор той развивал 350 к.с. и максимална скорост от 274 км/ч.

Поради некомпетентността на тогавашните лидери, интересът към Pegaso започнал да замира. През 1957 година фирмата фалира, остатъците от тези брилянтни машини са дадени за скраб, проектните скици разпилени (някой от тях попадат в ръцете на колекционери). Историята на Pegasoе типичен пример за спонтанен изблик на модерност, стимулирана от силен патриотизъм, която едва успяла да вдигне глава, била безжалостно "посечена" от политическото невежество на франкистка Испания.