Запорожец с двигател R1

Представете си,че на светофара до вашата луксозна западна кола застава оранжев Запорожец. Светва зелено и за няколко секунди руската машина изчезва в далечината пред вас. Това не е сън. Може дори да се види по московските улици. Руската фирма El Motors и нейният шеф Едуард Ройтман от известно време се занимават с изработката на единични екземпляри - суперавтомобили по поръчка. Тяхна е идеята и проектът за конструирането на Волга Купе, като се използва платформата и някои агрегати и елементи от BMW M3. Преди около половин година фирмата се заема с направата на уникална суперкола, която е поръчана от анонимен руски богаташ. Изискванията му са прототипът да напомня отчасти на гърбавия Запорожец и да няма аналог в съвременното автомобилостроене. Да е бърз, малък, предназначен за нормални пътища.

Пред El Motors възниква въпросът, какъв агрегат е необходим за тази малка и мощна кола? Интересното е, че инженерите от фирмата не се спират на мотор от лек автомобил, а на двигател от супербайк. Изборът им пада върху надеждната, проверена в много състезания Yamaha YZF-R1. Закупени са два чисто нови мотоциклета, които са разглобени на части. Всеки от четрицилиндровите двигатели е с работен обем от 998 см3 и мощност 150 к.с. при 10 000 об./мин. Двата силови агрегата са съединени и общата им мощност става 300 к.с., а обемът - 1 996 см3. Скоростните кутии също са две шестстепенни, синхронизирани. Главното предаване е верижно, с общ диференциал. Поради липсата на задна скорост, движението назад се извършва посредством автомобилен стартер, интегриран към диференциала.

Създателите на суперколата използват не само двигателите, но и други детайли от супербайковете. Например задните амортисьори от Yamaha R1 пасват идеално на предното окачване на прототипа, което е пружинно - независимо. Задното окачване също е независимо. При него са използвани елементи от известната фирма Koni F-3. Системата за запалване е от супербайка R1.

Купето на псевдо -Запорожеца е изработено от фибростъкло. То е двуместно, закрито - с две врати. Седалките са анатомични на фирмата Koenig. Панелите са монтирани на пространствена метална рама (монокок), която е и основната конструкция на автомобила. При разработването на купето е използван световният опит от Формула 3. Всички стъкла, с изключение на предното, са изработени от поливъглерод. Зад двуместния кокпит са разположени двата двигателя от Yamaha, които задвижват задната ос. Суперавтомобилът е оборудван с най-мощните дискови спирачки AP Racing. Спирачната система няма сервоустройство. Джантите са алуминиеви, специално изработени за El Motors. Гумите са Good Year Eagle F1,с размери 205/45-ZR 16. Колата има два резервоара, всеки от които с обем 25 литра. На арматурното табло са монтирани два оборотомера, съответно за всеки от двигателите. В стремежа си автомобилът да е по-лек, създателите му се отказват от климатичната инсталация и сервоусилването на волана. Така общата маса остава 720 килограма. При ниска скорост колата реагира “нервно” на движението на волана, но при по-високи обороти автомобилът става доста стабилен, имайки предвид скромните му размери. За устойчивостта на колата голяма роля играе и много доброто разпределение на тежестта върху осите. Акумулаторът и резервната гума се намират отпред. Когато в колата е само водачът разпределението е 45/55%, съответно отпред/отзад. При двама пасажери то е 50/50.

Предните фарове са от Golf II, а стоповете са от Лада Ока, преработени в El Motors. Осветление в кокпита не е предвидено. Вентилационната система е на базата на тази от ВАЗ-2108.

Водачът зад волана на предполагаемия Запорожец няма чувството, че седи в така наречените суперколи. Задните части на шофьора не са почти на асфалта. Позата е удобна за градско шофиране. Седалките не се регулират, защото мястото на шофьора е направено по размера на купувача. Пространството над главите на пасажерите е достатъчно, за да се чувстват комфортно.

Фактически от гърбавия Запорожец не е останало нищо друго освен леко загатнатите линии в дизайна. Това е градски болид, който може да се сравни дори с някои от легендарните модели на Ferrari и Lotus. Първите имали щастието да го тестват твърдят, че в някои отношения дори ги превъзхожда. Максималната скорост, която прототипът може да достигне е над 300 км/ч. Ускорението му е направо зашеметяващо - 100 км/ч. се достигат за около 4 секунди. Устойчивостта и ефективността на спирачките изглеждат почти нереални - като в компютърна игра.

El Motors планира да представи “Зазката” на пистови състезания в най-близко бъдеще. Идеята е не толкова участие в тях, колкото подобряване на абсолютния руски рекорд за скорост на суша. Той е наследство от годините, в които СССР все още съществуваше. 311 км/ч изглеждат като шега за халата на московската фирма, събрала в едно някои от най-актуалните технологии в областта на супербайковете и Формула 3.

Автор: АВТОпазар