Система за водно впръскване

 Системите за водно впръскване се прилагали само при двигателите с принудително пълнене (с турбокомпресори). Системата е известна от дълго време - използвана е при някои самолетни двигатели от Втората световна война. Тя работи аналогично на системата за впръскване на гориво, само че впръсква вода вместо гориво. Водното впръскване не бива да се бърка с водното оросяване на интеркулера, което е далеч по-неефикасно. Турбокомпресора всъщност сгъстява въздуха постъпващ в двигателя, за да постъпи повече количество въздух, отколкото е възможно само благодарение на атмосферното налягане. Повечето въздух в двигателя автоматично означава, че трябва да се впръсква повече гориво, за да се запази подходящото стехиометрично отношение между въздуха и горивото (около 14:1). Повечето въздух и гориво в двигателя водят до повишаването на мощността. Но като сгъстява постъпващият въздух, турбокомпресора го и загрява. По-високата температура на въздуха го разширява, следователно нарушава стехиометричния състав и води до обедняване на сместа и детонации. Детонациите, ефект още познат като метално чукане или свистене, се появяват, когато гориво-въздушната смес се възпламенява преждевременно или гори неправилно. При нормална работа на двигателя фронта на горенето се движи от запалителната свещ през цилиндъра по определен начин. Максималното налягане в камерата става при около 12 градуса след горна мъртва точка. В някои случаи и поради причини, като бедна смес, висока температура на двигателя или на всмукателния колектор, нискооктанови горива, голямо предварение на запалването, високо налягане от турбо компресора и др., след основния фронт на горенe се появява втори фронт на горене. Тогава налягането в горивната камера нараства твърдо бързо за да може буталото да освободи обем с движението си надолу. Налягането и температурата толкова се покачват, че сместа в камерата екплоадира по неконтролируем начин. Ако силата от тази експлозия е прекалено голяма може да повреди някоя от подвижните части в двигателя (бутала, мотовилки, клапани, колянов вал). Детонацията може да се избегне, чрез ограничаване на температурата на колектора, използване на по-високооктанови горива, забавяне на горенето (което намалява мощността на двигателя), използване на малко по-богата от стехиометричната смес, намаляване на степента на сгъстяване и/или налягането на турбо компресора. Водното впръскване се използва за намаляване на температурата в цилиндъра и за по-ефективно изгаряне на гориво-въздушната смес, като по този начин предотвратява появата на детонация. При двигателите с принудително пълнене, където налягането е високо, гориво-въздушната смес, която постъпва в цилиндрите, може да се възпламени преждевременно (преди свещта да произведе искра) заради екстремалните условия. Такава ситуация е изключително разрушителна. За да се избегнат повредите на двигателя от детонацията или от преждевременното горене, се впръсква вода, заедно с горивото, в горивната камера за да се осигури водно-гориво-въздушна смес, която не само гори по-ефективно и предотвратява детонацията или преждевременното горене, но също охлажда всмукателния колектор, следователно постъпващият въздух е по-плътен. Основната функция на водното впръскване е да предотвратява възникването на детонация. Съществуват три основни варианта на системите за водно впръскване. Те зависят от мястото на водните дюзи. При първият вид дюзите са поставени на входа на всмукателния колектор. При вторият, водата се впръсква в изходящата тръба на интеркулера. При третия вариант, водата се впръсква на входа на интеркулера и е единственият, който се прилага в състезателните автомобили.

 Системата, обикновено, е направена от 4 елемента: Водна дюза (подобна на горивната); Помпа за високо налягане (способна да постигне поне 3-4 бара, а понякога и повече); Датчик за налягане, свързан с всмукателния колектор; Датчик за температурата на постъпващият въздух. Обикновено системата за водно впръскване е включена, когато температурата на постъпващият въздух надвиши определена стойност, обикновено 40 градуса по Целзий, и двигателят се форсира. Повечето нови системи имат електронно управление, което осигурява триизмерна характеристика, подобна на тази при системите за впръскване на гориво. Характеристиката отчита още параметри, като гориво-въздушното отношение, положението на педала за газта и др.