Имобилайзерът - електронен пазач на автомобила

Един от най-елементарните начини за защита на автомобила от кражба е т. нар. “тик-так реле” - скрит на подходящо място прекъсвач, чрез който може да се прекъсне някоя електрическа верига на автомобила - да се изключи масата, да се блокира бобината, да се прекъсне достъпът на ток до  стартера и т.н. А за да се обърка крадецът окончателно е най-добре всички тези вериги да се прекъснат едновременно. Но никой не би се съгласил преди да седне в колата си да включи 4-5 прекъсвача, скрити по целия салон. С други думи удобно е наличието на някакъв общ “прекъсвач”, лесен за експлоатиране от собственика на колата и недостъпен  за злоумишлениците. Подобен принцип е заложен в основата на имобилайзерите, с чиято техническа реализация ще Ви запознаем.

В зависимост от модела в схемата на имобилайзера има от 2 до 6 електромагнитни релета. Всяко обслужва отделен канал на прекъсване. Именно релетата изпълняват ролята на секретните прекъсвачи, т.е. отварят или затварят някои електрически вериги. Обикновено в блокират стартера, апарата за управление на впръскването на гориво, електромеханичните бензинови помпи, бобините в контактните системи за запалване или комутаторите в електронните, борд-компютъра и т.н. Процесорът е мозъкът на целия охранителен комплекс. Представлява печатна платка с електронни микросхеми. Той включва-изключва релетата, формира команди чрез сигналното устройство и приема кодове от системата за управление.

Релетата и процесорът са надеждно скрити от любопитни погледи в общ корпус, който по принцип се монтира на труднодостъпно място. Обикновено корпусът е неразглобяем от удароустойчива пластмаса. При най-добрите модели електрониката е опакована в херметическа стоманена капсула, залята със специална гума (бронирано изпълнение). Така дори крадецът да успее да намери управляващия блок, не би могъл да се добере до съдържанието му. Още по-трудно е да се разбере кое точно в автомобила е блокирано. Всички проводници към прекъсващите релета се изработват в един цвят. Маркират се само краищата, която маркировка се зачиства при монтаж. Да се възстанови прекъснатата верига е невъзможно, а отрязването на кабелите на имобилайзера е безсмислено - двигателят пак няма да заработи. За предпочитане е кабелите да влизат неотделимо в блока за управление, а не с куплунг, защото тогава е по трудно да се изпробват всички възможни свръзвания на отделните проводници.

Всички имобилайзери преминават в режим на защита автоматично - няколко секунди след изключване на запалването. Докато снемането на защитния режим може да бъде реализирано по няколко начина.
Клавиатурният пулт обикновено се разполага в салона на видно място. Използването му е съвсем просто - водачът сяда в автомобила и набира с пръсти нужната комбинация от цифри. Достойнствата на този метод са следните: Съществуват два кода - user и master. Ако автомобила се ползува от няколко души, собственикът може да ги запознае само с user-кода, който разблокирва само двигателя. Кодът master ще е известен само на собственика. С негова помощ може да се изключи имобилайзерът изцяло или да се препрограмира user-кодът. Недостатъкът на пулта е единствено в евентуалното забавяне при въвеждане на дълъг код или когато кодът е забравен.

Радиоустройството е същото като радиоустройствата за алармена сигнализация и е значително по-удобно от клавиатурния пулт. То позволява управлението на охранителния комплекс и от разстояние. Но радиокодът може да се декодира или прихване, запише и възпроизведе. Друго неудобство е необходимостта от периодическа смяна на батерията. Ако освен имобилайзера е монтирана и алармена сигнализация, това означава неудобство от носенето на две радиоустройства. На някои имобилайзери е предвиден специален вход за подключване на стандартна аларма в случай на съвместната им работа. Това, разбира се, е удобно за собственика, но от съображения за сигурност е по-добре имобилайзера и алармента сигнализация да се изключват независимо един от друг. Оптималният и най-разпространен способ за управление на имобилайзера е електронния ключ. Поставя се в специален отвор на таблото, процесорът прочита кода, записан в електронните схеми на ключа и формира управляваща команда. Електронният ключ е добър методът, поради това, че се изключва възможността за прихващане на шифъра. Да се “подправи” електронния ключ е практически невъзможно, защото комбинациите за закодиране са много. Друго преимущество е липсата на батерия, почти нулевото износване, устойчивостта на външни въздействия.

Задължителен атрибут на имобилайзера е светодиодът. Чрез него собственикът разбира състоянието, в което се намира системата във всеки момент от време, а крадецът, виждайки мигането му, разбира, че автомобилът е защитен. Допълнително някои фирми-производителки комплектоват диода с автономна сирена. За разлика от обичайните, тя се включва при опит за запалване на двигателя. Полезността се състои в това, че ако се елиминира блокажа от имобилайзера, крадецът ще се самоизлъже, че вече няма проблеми да се подкара автомобил и по този начин ще включи сирената. В сравнение с обичайното средство за защита - алармената сигнализация, имобилайзерът е по-надежден срещу кражба на цялото МПС и не е по-скъп. В Европа той е предпочитан. Нашите условия, обаче, изискват не само защита от кражба на колата, но и от кражба на нейни части (стъкла, гуми и джанти, акумулатор, радиокасетофон, огледала). Затова е препоръчително използуването на двата метода. Алармената сигнализация ще затрудни отварянето на вратите, кражбата на части, а имобилайзерът ще прекъсне максимално много електрически вериги, за да не може да се запали двигателя.

Изпитанията на руската фирма “Триал Ltd” - Москва са показали, че всички широко разпространени имобилайзери работят безотказно и надеждно. Изделията на известните фирми, ако са  монтирани професионално, гарантират сигурна защита на автомобила.

Автор: АВПОпазар