Ferrari 250 GTO

Знаменитият автомобилен конструктор Енцо Ферари се ражда през 1898 година в италианския град Модена. Влечението му към автомобилите е още от юношеските години. Като младеж участва в редица аматьорски състезания. Истинската му кариера стартира през 1919 година, когато младият Енцо става член на спортения клуб на фирма CMN. Една година по-късно е привлечен от Alfa Romeo, като сътезател и тест-пилот на нови автомобили. Там той работи девет години след което създава собствен отбор. Нарича го Scuderia Ferrari. Главната задача на новия тим е да се усъвършенстват състезателните автомобили на Alfa Romeo. За емблема на отбора Енцо избира конче изправено на задните си крака. Символът той заимства от известния по това време летец Франческо Барака. Самолетът на аса, участвал в Първата световна война, е изобразен именно с такова конче. До 1938 година Ферари работи съвместно с Alfa Romeo. Две години по-късно основава собствена фирма Auto Avio Construzioni.

Именно там Енцо конструира и първия си автомобил. Моделният му номер е 815. Проблемът, обаче е че Ферари не може да даде името си на автомобила, както и не може да го продава. Преди да напусне Alfa Romeo той е подписал споразумение в което му се забранява да конструира леки коли в продължение на четири години. Точно преди началото на Втората световна война Енцо премества работилницата си в градчето Маранело, намиращо се на 20 километра от Модена. По време на Войната новото седалище на фирмата е разрушено от бомбардировките. През 1946 година малката работилница е реконструирана и превърната в завод. Това е и “официалното” начало на легендарната сега автомобилна компания Ferrari.

През 1964 Енцо Ферари създава един от най-големите си шедьоври - 250 GTO. Първата кола с това име е с моделен номер 125 GT. “Спортистът” е с V-образен, дванайсетцилиндров двигател, но с доста скромни показатели. Работният му обем е само 1 497 см3, а мощността 72 к.с. Непривично за червените кончета, нали? С течение на времето техническите характеристики на следващите модели на Ферари се подобряват значително. Естествено нарастват мощността и максималната скорост на колите. Това дава възможност на марката да се утвърди като един от лидерите в автомобилния спорт. Наред с тези успехи се появяват хитови модели, като Mondial, Monza и Testarossa. Те превръщат фирмата в класика при спортните автомобили.

Двигателите на 250 GTO и Lusso са еднакви. Единствената разлика е, че при гражданската версия мощността умишлено е намалена с 40 к.с. Максималната скорост е 240 км/ч. Дванайсетцилиндровият V-образен агрегат е разположен отпред. Работният обем на 250 GTO е 2 953 см3. Мощността на “състезателя” е 290 к.с. при 7 500 об/мин. Агрегатът се захранва от шест двукамерни карбуратора. Електрическата система е производство на фирма Magnetti Marelli. Скоростната кутия на “изтребителя” е петстепенна механична, като всички предавки са синхронизирани. Окачването е независимо, има монтирани допълнителни пружини и стабилизиращи щанги. По този начин изключително бързия автомобил е достатъчно устойчив на пътя. За това помагат и 15-цоловите гуми. Двуместното купе е изработено от специална алуминиева сплав. Автомобилът тежи само 1 000 килограма, а е дълъг 4 445 мм. Естествено за такава мощна кола, спирачките са дискови на четирите колела.

Разновидностите на Ferrari 250 са кабриолет и купе. В много малка серия се произвежда и модификация 2+2, която както се досещате е с четири места. Независимо в какъв вариант, аз бих избрал модела 250 със затворени очи. Няма автомобил с емблемата на Ferrari, който да не предизвиква възхищение в любителите на спортни коли и изтънчен дизайн. Моделът, който ви представих е ярък пример за това. Освен с превъзходните скоростни качества Ferrari 250 GTO привлича маниаците и със своя неповторим дизайн и най-вече с емблемата станала символ и мечта за няколко поколения. Не напразно хората казват, че Ferrari не е просто автомобилна марка, а религия.

Автор: Радослав Славчев АВТОпазар www.mobile.bg