Уличен изтребител

“Не е за продан”, обяснява наперено чичка на около 60 години. Вложил съм в това зверилище $500 000 и 5 000 часа работа. Само боята ми струва 20 000 кинта, про­дължава той и потупва прозрачния купол на кокпита с нескрито обожание. Мъжът се нарича Уоли Ларсън и минава за една от най-големите откачалки в Калифорния. През 80-те става известен в местната преса като един от първите частни купувачи на пенсионирани изтребители F-14 и F-16. В Сакраменто пък го знаят още от време оно, когато постоянно имал вземане-даване с полицията заради нелегални състезания по нощните улици на града.

“Тогава карах един Ford Coupe от 32-ра - спомня си Уоли. Бях му монтирал форсиран двигател от Dodge и правех всички бабаити с но­ви коли в окръга разногледи.”С истинска национолна слава обаче калифорниецът се сдобива през 1998 г., когато на няколко поредни изложби за модифицирани автомобили и прототипи се появява неговият LE-1 Ground­fighter. За Wally Lar­son Con­versions никой не е и чувал, но болидът, пред който Батмобилът изглежда като Tico, шофирано от 72-годишна бабичка, предизвиква фурор. Любовта на Уоли към бойните самолети извира от всяка брънка на LE-1. Двата хоризонтални стабилизатора са вдъхновени от F-14, а куполът на кокпита е взет направо от F-16.

“Голям зор видяхме докато изкусурим каросерията - жалва се Ларсън, визирайки себе си, сина си Майк и братовчед му Аарън. Исках да не прилича на нищо, създавано до този момент, и съ­щевременно да е доста­тъч­но лека и здрава. Затова използвахме 12 пласта от най-различни материали като въглеродни нишки, фибростъкло и дураглас - същите, от които е направен корпусът на изтребителите Stealth.” Уоли Ларсън има богат опит в преработката на дви­гатели, но признава, че скритото зад седалката на Groundfighter чудовище е един от шедьоврите му. V-образният осмак е взет от Lexus GS400. Калифорниецът пипнал тук-там, полирал главите, сменил буталата и добавил два турбокомпресора. Накрая  успял някак да добута мощността до има-няма 2 000 коня.

“Може да съм вършил глупости преди години, но не съм луд - отговаря на въпроса дали е изпробвал творението си Уоли. Честно да си ка­жа, тая кола ме плаши.” Лар­сън трудно може да бъде наречен страхливец предвид хайдушкото му минало през 50-те и 60-те. Потенциалът на Groundfighter обаче е в състояние да разколебае и най-обръгналия ас от For­mula 1. Максималната скорост, постигана на соленото езеро в  Боневил, Юта, надхвърля 645 км/ч. Ускорението от нула до 100 пък отнема 2.85 сек. “Наложи се да монтираме кислороден апарат за водача и пътника зад него, защото при такова налягане и водолаз би подгънал колената от недостиг на въз­дух - перчи се Ларсън и се прави, че не чул въпроса за разхода на гориво.

Автор: АВТО пазар